M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
Oct 4, 2012, 2:10 PM

Кълбото на съдбата 

  Poetry
648 0 6

Кълбото на съдбата

 

Понякога боса в нощта се скитам,

не усещам пареща болка в нозете,

вървя напред и нищо не питам,

само ударите чувам  на сърцето.

 

Навлизам във мрак непрогледен,

тишината сгъстена  коварно мълчи

и знам, че някой с поглед леден 

ще забие в гърба ми отровни стрели.

 

Свита в разноцветната есенна нощ,

размотавам на съдбата кълбото ù сиво,

лепената стомна – неведнъж

в  ръцете съм  стискала  грижливо.

 

Понякога мътни струйки изтичат,

в шепите жадно аз ги събирам,

сърцето изчиства мътилка и тиня

и пия отново водата ù жива...

 

Две очи ме очакват на стръмното,

живителна струя нахлува във мен,

небето потъва внезапно в тъмното

пред изгрева бял... на новия ден...

 

Тишината се свива гузна зад ъгъла,

загърбила тайните си  намерения,

а ние отново с тебе прегърнати

ще намерим в любовта вдъхновение.

 

 

© Миночка Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??