19 июл. 2018 г., 23:48

Към птицата в мен

1.6K 15 30

Небе ти дадох –

да се вдигнеш в  полет.

Зеници – да пронижеш хоризонт.

Ранят ли те, 

от дъното на болката

смъртта да срещнеш

върху цъфнал клон.

 

Но рано е.

Сега пази крилата.

Посрещай с песен всеки изгрев нов.

И не

заради някаква отплата.

А да познаеш чувството

 "Любов"!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво като полет на птица!
    Нежно като полъх!
  • Много хубаво!
  • Чак сега видях коментара ти, Таня, и съм благодарна за искрените ти думи.
    Вдъхновени и творчески дни ти пожелавам!
  • Елица, пишеш много хубаво, харесвам стиховете ти. От скоро имам регистрация тук, но чета с удоволствие, дори когато се въздържам от коментар. Право е на творците с по-дълъг стаж в платформата да оценяват. Аз се наслаждавам на цялото това богатство все още. Желая ти много вдъхновение и успехи и мили срещи с читателите в BG!
  • Благодаря, Момичета!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...