19 jul 2018, 23:48

Към птицата в мен

1.6K 15 30

Небе ти дадох –

да се вдигнеш в  полет.

Зеници – да пронижеш хоризонт.

Ранят ли те, 

от дъното на болката

смъртта да срещнеш

върху цъфнал клон.

 

Но рано е.

Сега пази крилата.

Посрещай с песен всеки изгрев нов.

И не

заради някаква отплата.

А да познаеш чувството

 "Любов"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво като полет на птица!
    Нежно като полъх!
  • Много хубаво!
  • Чак сега видях коментара ти, Таня, и съм благодарна за искрените ти думи.
    Вдъхновени и творчески дни ти пожелавам!
  • Елица, пишеш много хубаво, харесвам стиховете ти. От скоро имам регистрация тук, но чета с удоволствие, дори когато се въздържам от коментар. Право е на творците с по-дълъг стаж в платформата да оценяват. Аз се наслаждавам на цялото това богатство все още. Желая ти много вдъхновение и успехи и мили срещи с читателите в BG!
  • Благодаря, Момичета!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...