19.07.2018 г., 23:48

Към птицата в мен

1.7K 15 30

Небе ти дадох –

да се вдигнеш в  полет.

Зеници – да пронижеш хоризонт.

Ранят ли те, 

от дъното на болката

смъртта да срещнеш

върху цъфнал клон.

 

Но рано е.

Сега пази крилата.

Посрещай с песен всеки изгрев нов.

И не

заради някаква отплата.

А да познаеш чувството

 "Любов"!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво като полет на птица!
    Нежно като полъх!
  • Много хубаво!
  • Чак сега видях коментара ти, Таня, и съм благодарна за искрените ти думи.
    Вдъхновени и творчески дни ти пожелавам!
  • Елица, пишеш много хубаво, харесвам стиховете ти. От скоро имам регистрация тук, но чета с удоволствие, дори когато се въздържам от коментар. Право е на творците с по-дълъг стаж в платформата да оценяват. Аз се наслаждавам на цялото това богатство все още. Желая ти много вдъхновение и успехи и мили срещи с читателите в BG!
  • Благодаря, Момичета!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...