Небе ти дадох –
да се вдигнеш в полет.
Зеници – да пронижеш хоризонт.
Ранят ли те,
от дъното на болката
смъртта да срещнеш
върху цъфнал клон.
Но рано е.
Сега пази крилата.
Посрещай с песен всеки изгрев нов.
И не
заради някаква отплата.
А да познаеш чувството
"Любов"!
© Елица Ангелова All rights reserved.
Нежно като полъх!