Към сцената една – на битието

Поэзия » Философская

655 0 3

Начало... И отваря се завесата,

а блясъкът очите заслепява!

Притихваме. Сюжетът на пиесата

чрез действието първо оживява!

Играят в светлината на прожектора

актьорите, и пеят, и танцуват,

на сцената със реплики и жестове

съдбите на героите рисуват!

С актьорските добри превъплъщения

в театъра остават дълго ролите:

талант, превърнат в жертвоприношение,

за да живеят и след век героите!

Накрая бавно спуска се завесата.

На крак веднага публиката става,

актьорите на бис извиква весело,

да аплодира творческата слава!

Но после залата опразва се... А всеки

навън със своя маска на лицето е!

Повеждат ни житейските пътеки

към сцената една – на битието!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

elenasim1 (Елeна)

...точно за това ако имах възможност бих създала от всеки живот история, но нито времето е достатъчно, а и понякога думите се губят... Поздравявам те, Мариан! Много хубаво стихотворение!

2012-09-03T20:37:38+03:00
Eia (Росица Танчева)

"А всеки
навън със своя маска на лицето е!"
Да, най-трудно се играе и се устоява на сцената на битието...
Много хубаво стихотворение. Поздравления!

2012-09-03T16:35:33+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Да, животът е една огромна сцена, а ние актьорите..., дано не и бездарни, защото на всекиго е отредена голяма свобода за импровизация - тогава става страшно, па-РОДИЯ..., заслепени от силните прожектори, насочени към сцената актьорите се главозамайват..., настъпва другото измерение - СУЕТА..., представяш това което не си...!!!
"Начало... И отваря се завесата,
а блясъкът очите заслепява!
Притихваме. Сюжетът на пиесата
чрез действието първо оживява!"

2012-09-03T15:57:44+03:00