Към сцената една – на битието

Comments

• 

  elenasim1 (Елeна)

  ...точно за това ако имах възможност бих създала от всеки живот история, но нито времето е достатъчно, а и понякога думите се губят... Поздравявам те, Мариан! Много хубаво стихотворение!

  2012-09-03T20:37:38+03:00
• 

  Eia (Росица Танчева)

  "А всеки
  навън със своя маска на лицето е!"
  Да, най-трудно се играе и се устоява на сцената на битието...
  Много хубаво стихотворение. Поздравления!

  2012-09-03T16:35:33+03:00
• 

  Eva55 (Евелина Стоянова)

  Да, животът е една огромна сцена, а ние актьорите..., дано не и бездарни, защото на всекиго е отредена голяма свобода за импровизация - тогава става страшно, па-РОДИЯ..., заслепени от силните прожектори, насочени към сцената актьорите се главозамайват..., настъпва другото измерение - СУЕТА..., представяш това което не си...!!!
  "Начало... И отваря се завесата,
  а блясъкът очите заслепява!
  Притихваме. Сюжетът на пиесата
  чрез действието първо оживява!"

  2012-09-03T15:57:44+03:00