Към сцената една – на битието
Начало... И отваря се завесата,
а блясъкът очите заслепява!
Притихваме. Сюжетът на пиесата
чрез действието първо оживява!
Играят в светлината на прожектора
актьорите, и пеят, и танцуват,
на сцената със реплики и жестове
съдбите на героите рисуват!
С актьорските добри превъплъщения
в театъра остават дълго ролите:
талант, превърнат в жертвоприношение,
за да живеят и след век героите!
Накрая бавно спуска се завесата.
На крак веднага публиката става,
актьорите на бис извиква весело,
да аплодира творческата слава!
Но после залата опразва се... А всеки
навън със своя маска на лицето е!
Повеждат ни житейските пътеки
към сцената една – на битието!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
...точно за това ако имах възможност бих създала от всеки живот история, но нито времето е достатъчно, а и понякога думите се губят... Поздравявам те, Мариан! Много хубаво стихотворение!
-
"А всеки
навън със своя маска на лицето е!"
Да, най-трудно се играе и се устоява на сцената на битието...
Много хубаво стихотворение. Поздравления! -
Да, животът е една огромна сцена, а ние актьорите..., дано не и бездарни, защото на всекиго е отредена голяма свобода за импровизация - тогава става страшно, па-РОДИЯ..., заслепени от силните прожектори, насочени към сцената актьорите се главозамайват..., настъпва другото измерение - СУЕТА..., представяш това което не си...!!!
"Начало... И отваря се завесата,
а блясъкът очите заслепява!
Притихваме. Сюжетът на пиесата
чрез действието първо оживява!"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
