19 авг. 2010 г., 20:04

Към себе си

934 0 1

За думите подслон намерих

на този лист, откъснат мимоходом,

но чувствата сиротни кой ще стопли

в безмълвието на студената ми стая?

 

Отиде си, а аз те превъзмогнах.

През прага тук се върна самотата.

В дните си отдушник не намерих,

а болката е толкова позната.

 

Сега превзема всеки сантиметър.

Дори сърцето ми докопа подло.

Допуснатите грешки са за мене...

статично осветили нашето "сбогом".

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радостина Попова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • това е моят отговор на твоето прекрасно стихотворение , много е вълнуващо , истинско е докосва душата , имаш талант, желая ти успех
    ДУШАТА ТИ


    Снежинки бавно падат в мрака
    и трупа пухкавият сняг
    някой някъде навярно чака,
    да прекрачи на на душата
    твоят праг.

    Не всеки може в мрака
    да види твоята душа
    врата си, ти ще отвориш ,
    ще огрееш пътя му към теб
    със светлина.

    Навярно минали са много хора
    покрай твоя праг,но той е бил
    добре затрупатн ,
    от падналия на живота сняг.

    И ти притихнала ,седиш в мрака
    и плахо стискаш своята душа,
    страхуваш се ,да си почистиш прага
    и да овориш врата за любовта.

    Имаш право ,последният прекрачил
    този праг ,не го почисти,
    а затрупа го с още сняг.

    Не всички са коварни ,като него,
    не всеки ползва любовта
    ,за да те ограби
    и да разбие ,твоята душа.


    Не чакай друг за да почисти ,
    снега от твоята душа
    изкарай чувствата си чисти,
    отвори врата си за любовта!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...