19.08.2010 г., 20:04

Към себе си

921 0 1

За думите подслон намерих

на този лист, откъснат мимоходом,

но чувствата сиротни кой ще стопли

в безмълвието на студената ми стая?

 

Отиде си, а аз те превъзмогнах.

През прага тук се върна самотата.

В дните си отдушник не намерих,

а болката е толкова позната.

 

Сега превзема всеки сантиметър.

Дори сърцето ми докопа подло.

Допуснатите грешки са за мене...

статично осветили нашето "сбогом".

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • това е моят отговор на твоето прекрасно стихотворение , много е вълнуващо , истинско е докосва душата , имаш талант, желая ти успех
    ДУШАТА ТИ


    Снежинки бавно падат в мрака
    и трупа пухкавият сняг
    някой някъде навярно чака,
    да прекрачи на на душата
    твоят праг.

    Не всеки може в мрака
    да види твоята душа
    врата си, ти ще отвориш ,
    ще огрееш пътя му към теб
    със светлина.

    Навярно минали са много хора
    покрай твоя праг,но той е бил
    добре затрупатн ,
    от падналия на живота сняг.

    И ти притихнала ,седиш в мрака
    и плахо стискаш своята душа,
    страхуваш се ,да си почистиш прага
    и да овориш врата за любовта.

    Имаш право ,последният прекрачил
    този праг ,не го почисти,
    а затрупа го с още сняг.

    Не всички са коварни ,като него,
    не всеки ползва любовта
    ,за да те ограби
    и да разбие ,твоята душа.


    Не чакай друг за да почисти ,
    снега от твоята душа
    изкарай чувствата си чисти,
    отвори врата си за любовта!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...