Aug 19, 2010, 8:04 PM
Към себе си
632
0
1
За думите подслон намерих
на този лист, откъснат мимоходом,
но чувствата сиротни кой ще стопли
в безмълвието на студената ми стая?
Отиде си, а аз те превъзмогнах.
През прага тук се върна самотата.
В дните си отдушник не намерих,
а болката е толкова позната.
Сега превзема всеки сантиметър.
Дори сърцето ми докопа подло.
Допуснатите грешки са за мене...
статично осветили нашето "сбогом".
© Радостина Попова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
ДУШАТА ТИ
Снежинки бавно падат в мрака
и трупа пухкавият сняг
някой някъде навярно чака,
да прекрачи на на душата
твоят праг.
Не всеки може в мрака
да види твоята душа
врата си, ти ще отвориш ,
ще огрееш пътя му към теб
със светлина.
Навярно минали са много хора
покрай твоя праг,но той е бил
добре затрупатн ,
от падналия на живота сняг.
И ти притихнала ,седиш в мрака
и плахо стискаш своята душа,
страхуваш се ,да си почистиш прага
и да овориш врата за любовта.
Имаш право ,последният прекрачил
този праг ,не го почисти,
а затрупа го с още сняг.
Не всички са коварни ,като него,
не всеки ползва любовта
,за да те ограби
и да разбие ,твоята душа.
Не чакай друг за да почисти ,
снега от твоята душа
изкарай чувствата си чисти,
отвори врата си за любовта!!!