Към себе си

Comments

• 

  spartak7 (Валери Николов)

  това е моят отговор на твоето прекрасно стихотворение , много е вълнуващо , истинско е докосва душата , имаш талант, желая ти успех
  ДУШАТА ТИ
  
  
  Снежинки бавно падат в мрака
  и трупа пухкавият сняг
  някой някъде навярно чака,
  да прекрачи на на душата
  твоят праг.
  
  Не всеки може в мрака
  да види твоята душа
  врата си, ти ще отвориш ,
  ще огрееш пътя му към теб
  със светлина.
  
  Навярно минали са много хора
  покрай твоя праг,но той е бил
  добре затрупатн ,
  от падналия на живота сняг.
  
  И ти притихнала ,седиш в мрака
  и плахо стискаш своята душа,
  страхуваш се ,да си почистиш прага
  и да овориш врата за любовта.
  
  Имаш право ,последният прекрачил
  този праг ,не го почисти,
  а затрупа го с още сняг.
  
  Не всички са коварни ,като него,
  не всеки ползва любовта
  ,за да те ограби
  и да разбие ,твоята душа.
  
  
  Не чакай друг за да почисти ,
  снега от твоята душа
  изкарай чувствата си чисти,
  отвори врата си за любовта!!!
  

  2010-08-23T13:00:32+03:00