19 ago 2010, 20:04

Към себе си

928 0 1

За думите подслон намерих

на този лист, откъснат мимоходом,

но чувствата сиротни кой ще стопли

в безмълвието на студената ми стая?

 

Отиде си, а аз те превъзмогнах.

През прага тук се върна самотата.

В дните си отдушник не намерих,

а болката е толкова позната.

 

Сега превзема всеки сантиметър.

Дори сърцето ми докопа подло.

Допуснатите грешки са за мене...

статично осветили нашето "сбогом".

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радостина Попова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • това е моят отговор на твоето прекрасно стихотворение , много е вълнуващо , истинско е докосва душата , имаш талант, желая ти успех
    ДУШАТА ТИ


    Снежинки бавно падат в мрака
    и трупа пухкавият сняг
    някой някъде навярно чака,
    да прекрачи на на душата
    твоят праг.

    Не всеки може в мрака
    да види твоята душа
    врата си, ти ще отвориш ,
    ще огрееш пътя му към теб
    със светлина.

    Навярно минали са много хора
    покрай твоя праг,но той е бил
    добре затрупатн ,
    от падналия на живота сняг.

    И ти притихнала ,седиш в мрака
    и плахо стискаш своята душа,
    страхуваш се ,да си почистиш прага
    и да овориш врата за любовта.

    Имаш право ,последният прекрачил
    този праг ,не го почисти,
    а затрупа го с още сняг.

    Не всички са коварни ,като него,
    не всеки ползва любовта
    ,за да те ограби
    и да разбие ,твоята душа.


    Не чакай друг за да почисти ,
    снега от твоята душа
    изкарай чувствата си чисти,
    отвори врата си за любовта!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....