6 сент. 2006 г., 17:11

Към теб Поете

890 0 15

           Към теб, поете
           /"Съкровено" за теб/

Докоснах се до твоята поезия

и възхитена съм от стиховете,

от еликсира животворен пия:

като заряд е лириката ти, поете.

 

Четях, сълзи изпълваха очите,

с теб усетих радост, тъга, болка…

и така потопена в творбите,

в живота ти направих обиколка.

 

Често съдбата шахмат си реди,

много жестока към теб е била,

нещо е отнела, някога, преди,

но те е дарила с чифт крила.

 

На тях понесъл се, твориш,

създаваш истинност и красота.

Реален, земен, с нас „вървиш”

помагаш, даряваш с доброта.

 

Да можех да стисна твоята ръка,

с една усмивка бих те дарила,

и думи в рими да редя, за да изрека

това, което от теб съм съхранила.

 

Ала далече си, пространства зеят

делят ни километри, градове,

и с думи не успявам, те бледнеят

пред силата на твоите стихове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...