Sep 6, 2006, 5:11 PM

Към теб Поете

  Poetry
889 0 15

           Към теб, поете
           /"Съкровено" за теб/

Докоснах се до твоята поезия

и възхитена съм от стиховете,

от еликсира животворен пия:

като заряд е лириката ти, поете.

 

Четях, сълзи изпълваха очите,

с теб усетих радост, тъга, болка…

и така потопена в творбите,

в живота ти направих обиколка.

 

Често съдбата шахмат си реди,

много жестока към теб е била,

нещо е отнела, някога, преди,

но те е дарила с чифт крила.

 

На тях понесъл се, твориш,

създаваш истинност и красота.

Реален, земен, с нас „вървиш”

помагаш, даряваш с доброта.

 

Да можех да стисна твоята ръка,

с една усмивка бих те дарила,

и думи в рими да редя, за да изрека

това, което от теб съм съхранила.

 

Ала далече си, пространства зеят

делят ни километри, градове,

и с думи не успявам, те бледнеят

пред силата на твоите стихове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...