Към теб, поете
/"Съкровено" за теб/
Докоснах се до твоята поезия
и възхитена съм от стиховете,
от еликсира животворен пия:
като заряд е лириката ти, поете.
Четях, сълзи изпълваха очите,
с теб усетих радост, тъга, болка…
и така потопена в творбите,
в живота ти направих обиколка.
Често съдбата шахмат си реди,
много жестока към теб е била,
нещо е отнела, някога, преди,
но те е дарила с чифт крила.
На тях понесъл се, твориш,
създаваш истинност и красота.
Реален, земен, с нас „вървиш”
помагаш, даряваш с доброта.
Да можех да стисна твоята ръка,
с една усмивка бих те дарила,
и думи в рими да редя, за да изрека
това, което от теб съм съхранила.
Ала далече си, пространства зеят
делят ни километри, градове,
и с думи не успявам, те бледнеят
пред силата на твоите стихове.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
Не съм това което казваш,но съм поласкана от думите ти.
Поздрав и усмивка.