6 sept 2006, 17:11

Към теб Поете

  Poesía
888 0 15

           Към теб, поете
           /"Съкровено" за теб/

Докоснах се до твоята поезия

и възхитена съм от стиховете,

от еликсира животворен пия:

като заряд е лириката ти, поете.

 

Четях, сълзи изпълваха очите,

с теб усетих радост, тъга, болка…

и така потопена в творбите,

в живота ти направих обиколка.

 

Често съдбата шахмат си реди,

много жестока към теб е била,

нещо е отнела, някога, преди,

но те е дарила с чифт крила.

 

На тях понесъл се, твориш,

създаваш истинност и красота.

Реален, земен, с нас „вървиш”

помагаш, даряваш с доброта.

 

Да можех да стисна твоята ръка,

с една усмивка бих те дарила,

и думи в рими да редя, за да изрека

това, което от теб съм съхранила.

 

Ала далече си, пространства зеят

делят ни километри, градове,

и с думи не успявам, те бледнеят

пред силата на твоите стихове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....