6.09.2006 г., 17:11

Към теб Поете

893 0 15

           Към теб, поете
           /"Съкровено" за теб/

Докоснах се до твоята поезия

и възхитена съм от стиховете,

от еликсира животворен пия:

като заряд е лириката ти, поете.

 

Четях, сълзи изпълваха очите,

с теб усетих радост, тъга, болка…

и така потопена в творбите,

в живота ти направих обиколка.

 

Често съдбата шахмат си реди,

много жестока към теб е била,

нещо е отнела, някога, преди,

но те е дарила с чифт крила.

 

На тях понесъл се, твориш,

създаваш истинност и красота.

Реален, земен, с нас „вървиш”

помагаш, даряваш с доброта.

 

Да можех да стисна твоята ръка,

с една усмивка бих те дарила,

и думи в рими да редя, за да изрека

това, което от теб съм съхранила.

 

Ала далече си, пространства зеят

делят ни километри, градове,

и с думи не успявам, те бледнеят

пред силата на твоите стихове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...