Към Зюлфие

valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469

7 дек. 2023 г., 09:53

Поэзия

160 3 2

Към Зюлфие

Аз някога танцувах, Зюлфие.
Животът бе за танци и наслада.
Не бях богат, но вече със дете....
Катерих се дори когато падам.

И танцът ми рисуваше деня.
А нощите ли? Бяха прагматични.
В една неосъзната красота
се сбъдваха мечтите ми първични.

Но не в сълзите давих своят ден,
а в танци и веселие безкрайно.
Сега не мога да се разпозная в мен.
Не е нарочно, но не е случайно.

По бръчките ми вече се чете,
че танците изпиват ми душата.
Усмивката ти, кой ми я отне?
Забавата е вече непозната...

Как закърняха мойте сетива,
подвластни на процесите реални...
Сега съм, Зюлфие, като скала,
втвърдила се от спомени безкрайни.

Към Зюлфие

Свързани произведения

Комментарии

Предложения