22 сент. 2025 г., 18:20  

Kърпикожуси тихичко кълнят...

157 0 0

Затънах здраво. Блато и камъш.
Отрова – газ без мирис и невидим
и тишина: Светът ли те обиди? –
мълвеше. Ето, ти за мен се дръж.

До свойта гръд почти в мъртвешки сън
люлееше ме ... и с убийствен ритъм,
приспиваше ума ми – да не питам
за любовта,  за вятъра навън.

Каква любов? Тя не те иска. Виж,
уютно ни е в топличката плесен,
животът с мене толкова е лесен
и безметежно цяла вечност спиш...

Е, да но някак сбърка, скъпа с мен.
Привидно само ме обзема леност
и с триста откачалки несъмнено,
ти ще се справиш... Как ли би с Овен?

От злато есента създава свят.
Гори камъша огнен залез луд е...
От любовта ни с вятъра прокуден
кърпикожуси тихичко кълнят... 

 

https://youtu.be/UQQdrKzrQNE?si=5j6M6Q0mRn3noOVp

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...