22.09.2025 г., 18:20  

Kърпикожуси тихичко кълнят...

155 0 0

Затънах здраво. Блато и камъш.
Отрова – газ без мирис и невидим
и тишина: Светът ли те обиди? –
мълвеше. Ето, ти за мен се дръж.

До свойта гръд почти в мъртвешки сън
люлееше ме ... и с убийствен ритъм,
приспиваше ума ми – да не питам
за любовта,  за вятъра навън.

Каква любов? Тя не те иска. Виж,
уютно ни е в топличката плесен,
животът с мене толкова е лесен
и безметежно цяла вечност спиш...

Е, да но някак сбърка, скъпа с мен.
Привидно само ме обзема леност
и с триста откачалки несъмнено,
ти ще се справиш... Как ли би с Овен?

От злато есента създава свят.
Гори камъша огнен залез луд е...
От любовта ни с вятъра прокуден
кърпикожуси тихичко кълнят... 

 

https://youtu.be/UQQdrKzrQNE?si=5j6M6Q0mRn3noOVp

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...