Ларго за глухи
До подлеза на ларгото в града
в прекрасната неделна синя утрин
две слепи дружки пеят – и дъга
през тънките им кичури се спуща.
И смеят се. Защо ли? Не разбрах.
Акордеонът – с празнична въздишка
разпръсна есенния златен прах,
което няма как да ви опиша.
От припевите им във долно ре,
романси и шансони закачливи
усещам, че от тях съм по-добре.
Но те от мен са много по-щастливи.
Две птички Божии... Да можех с тях
шума и суетата да надвикам,
и всички суеверия и страх,
които ми нагарчат под езика,
запяла бих – врабче без дом и път,
с небе – едничко за подслон и стряха
за всички, дето бързат и мълчат
и даже, да послушат, не поспряха.
Когато каменният град мълчи,
дали е привилегия, че виждам?
Защо ли, Боже, дал си ми очи,
душата си ако залоствам трижди?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
