Jul 26, 2019, 10:47 PM  

Ларго за глухи 

  Poetry » Phylosophy
1369 15 32

До подлеза на ларгото в града

в прекрасната неделна синя утрин    

две слепи дружки пеят – и дъга

през тънките им кичури се спуща.

 

И смеят се. Защо ли? Не разбрах.

Акордеонът – с празнична въздишка

разпръсна есенния златен прах,

което няма как да ви опиша.

 

От припевите им във долно ре,

романси и шансони закачливи

усещам, че от тях съм по-добре.

Но те от мен са много по-щастливи.

 

Две птички Божии... Да можех с тях

шума и суетата да надвикам,

и всички суеверия и страх,

които ми нагарчат под езика,

 

запяла бих – врабче без дом и път, 

с небе – едничко за подслон и стряха

за всички, дето бързат и мълчат 

и даже, да послушат, не поспряха.

 

Когато каменният град мълчи,

дали е привилегия, че виждам?

Защо ли, Боже, дал си ми очи,

душата си ако залоствам трижди? 

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Заслужено! Финалното четиристишие толкова пъти съм ги преживявала.
  • Поздравления!
  • Много силно, Вале!
  • И аз не знаех, Златна, просто вчера си получих отличието по пощата.
  • Валюша, със закъснение разбрах, че това стихотворение ти е отличено със Специалната награда на Съюза на българските писатели в Международния конкурс "Огърлица от разЛОМени слова". Поздравления! Желая ти още много успехи! Бъди здрава!
  • Честито и на теб, Вале!
  • Благодаря, Веско, мисля, че тази тема ръди много добри творби
  • А бе кога ги пуснахте тия творби? Не знам за журито, но аз не бих поел отговорността да класирам тези ....... а бе нямам думи. Браво Валя! 1,2 и 3 сте всички за Първо място.
  • Благодаря ви, приятели, стихотворението не е писано специално по темата, просто съвпадна Марийка, Меги - това е без значение, нали ?
  • И аз останах озадачена! Без да знам точно как е вървяло гласуването, през цялото време се усещах в единоборство с теб, Валя!
  • Не разбирам как при класиране по процент гласували, това произведение е на трето място.
  • Благодаря ви, приятели,
  • Поздравления за успеха! Докосването до творчеството Ви, Валя-независимо дали е вербално или визуално, е безкрайно удоволствие за мен! Благодаря!
  • Когато каменният град мълчи,

    дали е привилегия, че виждам?

    Защо ли, Боже, дал си ми очи,

    душата си ако залоствам трижди?

    Въпрос със остри ръбове... Боли
    когато очевидното не сгрява.
    (А на малцина Бог е дал очи)
    Избраните са винаги на клада...

    Великолепие си , Валюша! Успех!
  • Ако се абстрахирам от темата и погледна на това произведение през призмата на двете бутилки от "100 и една пуйки" - 56 градусов бърбън, който някак си ми опуйчва очите - ще установя, че водката ми: "Руски стандарт" с подарък, нестандартна чаша, ми е изиграла в предходното четене, нещо като майтап по балкански. Накратко - тази вечер ми харесва, защото ми е друг ритъма и изключвам зададената тема.
  • Като се изнасилваш да пишеш по теми, които не отговарят на душевното ти състояние... Ето - това ще е резултата.
  • Роси, Хари, благодаря
  • Силна творба! Поздравления и успех!
  • Мариана, Роси, благодаря ви.
  • Поздравления!
  • Благодаря ви, приятели, този образ е напълно реален, видях го и го пресъздадох.
  • запяла бих – врабче без дом и път,
    с небе – едничко за подслон и стряха
    за всички, дето бързат и мълчат
    и даже, да послушат, не поспряха.
    Силно е, Валя! Успех!
  • Валя, трогателен и въздействащ е стихът ти! Имаш глас от мен! Успех!
  • Успех и на теб Вале!
    Отново класен стих!
  • Прекрасна си, пожелавам ти успех!
  • Хареса ми много!Успех!
  • Успех!
  • Осмисли деня ми, Валенце. Десет гласа бих ти дала, ако можех! Успех!
  • Права е Мария! Успех!
  • Много е добро стихотворението ти, Валюша!
    Поздрави!
  • Браво, Валя.
  • Уникална си! Както винаги, Валя!
    Гласувам с душата си за това стихотворение, мила! А в успеха му изобщо не се съмнявам!
Random works
: ??:??