20 июл. 2018 г., 00:31

Леден шип

742 3 13

Боли ме! Много ме боли!

Не знам къде и от какво.

Душата в тялото кърви.

Проблемът е с неясно естество.

Вътре в мене нещо тежко пърха.

Пропада, като асансьор.

Не виждам никаква надежда.

Може да ми трябва балансьор?

Но, къде, какво да балансира?

Аз наистина не се разбирам!

Не знам какво се е строшило...

На къде се е наклонило...

Знам само, че страшно боли!

Леден шип от душата стърчи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за любими, Руми!
  • Да.
  • Няма да е за дълго.Топлината на душата ще го стопи.
  • Сиси, Иржи и Ачи! Добре сте ми дошли! Разбрах причината в момента, в който се изясни ситуацията и с кого е свързана. Колко е хубаво да усетиш облекчение! Как да се бориш с нещо, което не знаеш къде е, какво е? Когато цялото ти същество усеща заплаха, а не знаеш от къде идва? При мен е така. Аз усещам приблема много преди да е дошъл, знам, че касае мен, или любим, значим за мен човек и ... до там. Щом проблемът стане видим, дискомфорта изчезва и вече знам с какво си имам работа и какво трябва да направя. Така и не си научих хората навреме да ми казват проблемите си, за да не се тормозя. На тях им е странно.
  • Защото Болката е винаги самотна
    ще се опитам с Нежност да я облекча!
    ...
    Бъди здрава! И все така Вдъхновета, Маргарита!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...