Jul 20, 2018, 12:31 AM

Леден шип

  Poetry
740 3 13

Боли ме! Много ме боли!

Не знам къде и от какво.

Душата в тялото кърви.

Проблемът е с неясно естество.

Вътре в мене нещо тежко пърха.

Пропада, като асансьор.

Не виждам никаква надежда.

Може да ми трябва балансьор?

Но, къде, какво да балансира?

Аз наистина не се разбирам!

Не знам какво се е строшило...

На къде се е наклонило...

Знам само, че страшно боли!

Леден шип от душата стърчи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за любими, Руми!
  • Да.
  • Няма да е за дълго.Топлината на душата ще го стопи.
  • Сиси, Иржи и Ачи! Добре сте ми дошли! Разбрах причината в момента, в който се изясни ситуацията и с кого е свързана. Колко е хубаво да усетиш облекчение! Как да се бориш с нещо, което не знаеш къде е, какво е? Когато цялото ти същество усеща заплаха, а не знаеш от къде идва? При мен е така. Аз усещам приблема много преди да е дошъл, знам, че касае мен, или любим, значим за мен човек и ... до там. Щом проблемът стане видим, дискомфорта изчезва и вече знам с какво си имам работа и какво трябва да направя. Така и не си научих хората навреме да ми казват проблемите си, за да не се тормозя. На тях им е странно.
  • Защото Болката е винаги самотна
    ще се опитам с Нежност да я облекча!
    ...
    Бъди здрава! И все така Вдъхновета, Маргарита!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...