Легенда за София

9 мая 2018 г., 09:48

Поэзия » Пейзажная

897 0 1

Във изворната радост вечерта,

с отблясък на бакъреното злато,

донася пратракийска тишина -

езична и добра, и непозната.

Със дъх на рози, здравец и бръшлян

ти - София - от светъл дъжд се раждаш,

с вихрушка, буря или ураган,

пробудена от слънчевата жажда.

Порои сипе живата вода,

лудувала в герани самодивски.

Стихиен огън с образ на жена

в поток от разтопено злато плисна.