Във изворната радост вечерта,
с отблясък на бакъреното злато,
донася пратракийска тишина -
езична и добра, и непозната.
Със дъх на рози, здравец и бръшлян
ти - София - от светъл дъжд се раждаш,
с вихрушка, буря или ураган,
пробудена от слънчевата жажда.
Порои сипе живата вода,
лудувала в герани самодивски.
Стихиен огън с образ на жена
в поток от разтопено злато плисна.