Лицемерно
Не,
не го целувам,
а по устните му
спомени рисувам -
в затворените си очи
пак тебе жадувам.
И не ги отварям -
да не виждам него,
да не виждам тебе,
така те жадувам -
в затворени очи
отварям мечти…
Не,
не го прегръщам,
а спомени само си връщам,
ръцете негови държа,
а все така по тебе тъжа…
Лицето ми навярно и то блести,
но дали знаеш, че това са
хилядите сухи сълзи,
изтекли нямо от моите очи…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Влади Иванова Все права защищены
