Не,
не го целувам,
а по устните му
спомени рисувам -
в затворените си очи
пак тебе жадувам.
И не ги отварям -
да не виждам него,
да не виждам тебе,
така те жадувам -
в затворени очи
отварям мечти…
Не,
не го прегръщам,
а спомени само си връщам,
ръцете негови държа,
а все така по тебе тъжа…
Лицето ми навярно и то блести,
но дали знаеш, че това са
хилядите сухи сълзи,
изтекли нямо от моите очи…
© Влади Иванова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
