Не,
не го целувам,
а по устните му
спомени рисувам -
в затворените си очи
пак тебе жадувам.
И не ги отварям -
да не виждам него,
да не виждам тебе,
така те жадувам -
в затворени очи
отварям мечти…
Не,
не го прегръщам,
а спомени само си връщам,
ръцете негови държа,
а все така по тебе тъжа…
Лицето ми навярно и то блести,
но дали знаеш, че това са
хилядите сухи сълзи,
изтекли нямо от моите очи…
© Влади Иванова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
