selene727 (Северина Даниелова)
129 1330
24 апр. 2015 г., 15:59

Лилавата птица (ceci nést pas une...) 

  Поэзия
1309 0 12

Какво е птицата,

която съградих

от малките лилави камъчета...

 

Птица ли е?

Шепа камъчета?

Тя не е това, което е!

 

Слепена с концентрация

формална фигурка

(като рапаните разхвърляни по пясъка),

в чиято кухина се вмества

черната материя

на моята душа.

 

Това е тя.

Това съм аз.

 

Крилата на гърба ѝ предполагат, че 

лети.

В главата ти.

 

Ако помислиш още малко

ще я заземиш.

Логично е!

 

...

Хармонията спи в очите на парадоксалното.

 

© Северина Даниелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах написаното стихче!Нека философите мислят верху творбите ти!Подсказвай им , но по-малко!Аз зная, че коментарите тряба да са кратки,ясни и интелигентни!С поздрав!
  • Благодаря, Фабер, за информацията относно Лигабуе. Определено ми беше любопитно да се запозная с творбите му. Да, виждам защо го наричат така - има много прилики и докосвания до ван Гог, както в някои от методите си, така и във физически план (поне според мен). Вероятно се дължи на сходствата в житейските им случки, от гледна точка на предизвиканите чувства. Ще обърна внимание и на биографичния филм, към който бяхте така добър да ме препратите. Пак благодаря за достъпа, който ми давате към собствената си библиотека. Оценявам го! И се възползвам (:
    Мир и Светлина -С
  • Даниелова, след мои колебания - да не би случайно да Ви травмира документалния филм (14 мин.), за който споменах преди време, решавам да го представя. Това са кадри за художника-наивист Антонио Лигабуе, който има значимо признание в Италия, а е познат, макар и значително по-слабо, и в чужбина. Наричан е от някои италианския Ван Гог, макар че едва ли е така близко до класата и достиженията на последния. Мисля, че основанието за сравнение е повече фактът, че и той като световноизвестния художник е със сериозни хронични психически неблагополучия, макар и от друг вид и степен. Това се вижда и в първата половина на документания филм, която е и поне малко тягосто-травмираща. Художникът е заснет в опитите му да "говори" на езика на животните, на птиците*, с които се идентифицира и се опитва да им подражава. После в ателието си се облича с женски дрехи и казва, че така се чувства по-добре. Прави опит да продължи свой автопортрет (направил е 120 такива), но нещо не му потръгва работата. Във втората половина художникът е значително по-адекватен. Вече има признание на художественета критика и на обществото. Продължавайки да е в състояние на самота (няма никакви роднини - след ранната смърт на майката и братята му, без баща, израсъл е при роднини(?) и приюти, бил е по психиатрии...) и нужда от обич, в една кръчма се опитва да получи - да си откупи (чрез поискана рисунка), една целувка от собственичката. Точно по повод на тази сцена (с искането на целувка), една известна италианска музикална група е направила песен, която се казва "Дай ми една целувка" и е посветена на него. <a href="https://www.youtube.com/watch?v=12rsTP3rWzM">Antonio Ligabue, Il vero naif, documentario</a> Преди години е направен и художествен филм за Лигабуе в две(?) серии. Ако в гугъл се изпише antonio ligabue opere, може да се видят и неговите картини, които - убеден съм, повече или по-малко ще Ви впечатлят (не пиша - харесат), и ще имате някакво поне общо впечатление и мнение за тях. Аз мисля, че автопортретите му и някои други негови картини са интересни. Същият документален филм предоставих и на проф. Ален Вание, френски психоаналитик, който имаше лекция в Худ. академия в София преди няколко месеца, на тема психоанализа и художествени образи.
    Поздрав!

    *повод за да се сетя за Лигабуе е и идеята и метафората за птица в стихотворението.
  • geridi (Гери Ди Георгиева): 26-04-2015г. 17:21

    "Няма нужда да си губиш времето с мен, аз си знам плюсовете и минусите"

    А убедена ли си, че си наясно с твоето несъзнавано?
  • Ето че и selene727 (Северина Даниелова), също "не издържа на напрежението" и се поддаде на моите подмолни провокации! А напр. бай Младен нямаше тук такъв успех с "Ван Гоговското* поетично ОКО"...

    *Бай Младене, не е ли по правилно (чудя се, просто) да се напише "Ван Гогово", или ще кажеш, че щом като не е написано "Ван Гоголевско", пак е добре!? В едно съм убеден, обаче, че не мислиш сериозно, че името на известния художник е Ван (от Иван) Гогов.

    geridi, почвам да разсъждава дали хвърляш камъни в моята градина и съответно дали да не почна да ги събирам и да ти ги връщам. Да стартирам ли <a href="http://prikachi.com/images/234/8075234Z.jpg">наблюдение в твоя посока</a> ?
  • Ха-ха-ха... искрено ме развеселихте, Фабер. За това и отговарям. Не съм "замълчала", за да натоварвам с напрежение каквото и да било. Не се забулвам в мъгли, за да съм по-интересна и не се правя на Енигма, ако това си мислите. Точно обратното - реших да съм по-малко претенциозна. Здравословно е! Не съм замълчала по никакъв начин, ако се замислите. Всичко, което имам да казвам - го казвам - в текстообразна форма. Старая се да свеждам приказките, които излизат от мен - до нужно, а не - до излишно. Както виждате, дори в стиховете не винаги ми се получава, какво остава за останалото. В крайна сметка, единственото, което би трябвало да интересува читателят е произведението, а не какво ще му кажа като възкликне "Браво!". Не ме разбирайте погрешно, щом продължавам да поствам тук - явно ми е приятно да получавам "Браво"-та, или нещо критично-градивно. И в двата случая съм благодарна, не виждам смисъл да го изтъквам. Нали е за мен - стига до мен и толкова. Така или иначе, вече давам отчет - ще кажа, че не си падам много и по индиректните разговори, защото много неща остават неясни така. Може и да имате някакъв дял в това "замълчаване". Ако е така, то той е непряк и със сигурност градивен (:

    Гери, ще разнеса мъглата около това дали говоря "за" и "на" себе си - да, и това е най-добрият начин да кажеш нещо истинско на някой друг. Аз обичам нещата да са истински и реални (:

    Благодаря, Рада, наистина се старая така да звучат. Просто съм си претенциозна натура по принцип и е нормално понякога така да излизат нещата, както казва Фабер. Но това съм си аз...

    Мисана, в случая бих го нарекла /както и съм направила/ на Магрит, защото той е главният вдъхновител на тези размисли, но определено си усетил...

    Благодаря на всички за добрите отзиви! Мир и Светлина -С
  • Да, променям си мнението в положителна - в подкрепа на стихотворението, посока.

    geridi (Гери Ди Георгиева): 25-04-2015г. 10:11

    "Понякога имам особеното усещане, че тук всеки говори индиректно на себе си и за себе си."

    Както и друг път съм споменавал, мисля, че ако има проблеми, един от тях е този, за който споменава geridi. Младостта на авторката, а и вероятната нейна условна крехкост и ранимост "участват" в тази ситуация, която включва, струва ми се, и "извънстихотворното" замълчаване на selene727 (Северина Даниелова). Може би парадоксално, но в това замълчаване изглежда има и нещо добро и здраво, така да се каже...

    П.п. Дали вече "не издържам на напрежението" - на мълчанието на selene727? Дали и доколко имам дял в причинността за него? Ето какви въпроси ще трябва да си задавам... Даа...

  • Поетичен, интересен, много твой стих! Да ме прощава Refab, но тук не виждам никакво маниерничене!Напротив – звучи ми искрено и неподправено!
  • Изящно!
  • На пръв повърхностен поглед ми мина през ума дали тук не доминира стил на особен вид маниеризъм!? По-късно ще погледна пак по внимателно, вкл. и за преценка на смисловото съдържание, за да видя дали не съм се заблудил, и ако стигна до такова заключение, ще се извиня официално.
  • "Хармонията спи в очите на парадоксалното." - Очевидното не винаги е вярното.Поздравление и от мен, Северина!
  • Хареса ми, Ина! Случила си идеалния баланс между умозрителност и образност. Наистина текстът ти звучи парадоксално в най-хубавия смисъл на думата, не само заради финала си.

    "Птица ли е?
    Шепа камъчета?
    ...формална фигурка
    в чиято кухина се вмества
    черната материя
    на моята душа."

    И това ако не е Ван Гоговско поетично ОКО на този текст, здраве му кажи!

    Поздравявам те за замисъла и за реализацията му!
Предложения
: ??:??