Липсваш ми
...Няма те и толкова ми липсваш...
В душата ми е мрачно и боли...
Жадувам да те видя толкоз силно,
че от очите ми започва да вали!
Признавам, че без тебе аз не мога!
Надежда ти си! Даваш ми криле!
Във нощите с луната еднорога,
и с теб се чувствах винаги добре!
Прегръщаше ме и шептеше нежно,
в ухото тъй желаните слова...
Косите рошеше с ръка небрежно,
усещах пак в гърдите топлина!
Пак срещаха се устните горещи...
Пак сливахме се с тебе във едно...
За нас горяха на небето свещи...
За нас въртя се земното кълбо!
Но няма те... и пак сега сама съм!
Мечтая тайно за теб и топлина...
В очите няма вече онзи блясък...
Питам се... живот ли е това?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Илиева Все права защищены
