26 июн. 2011 г., 12:39

Лиричен завой 

  Поэзия
689 0 13



Облаци,

от грижи притъмнели,

плиснаха мокри коси.

С песента си

мъката във въздуха стопиха

и се плъзнаха преродени,

леки и бели

за среща с дъга от мечти.

Пътникът вятър

своя бяг внезапно укроти,

за посоката се почуди,

лиричен завой към мен направи,

а за тях

забрави.

Надникна в очите ми,

сълза издайна подсуши,

разроши с пръсти косите ми,

с нежен шепот ме погали

и своя път

продължи.

 

 

 

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??