valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
19 янв. 2019 г., 14:02

Лондонски усещания в търсене на работа 

  Поэзия
574 3 3

В по-забутана нива не съм се намирал.
Телефонът мълчи, сякаш няма сигнал,
но надеждата казват, последна умира,
а часовникът сякаш, конкретно е спрял.

В килията малка, сърцето ритмува,
а очите във нета, търсят бели следи.
Като лодка на суша сега съществувам
и не смея дори да си раждам мечти.

Пожелания имам за успехи, не малко,
но какво да ги правя? Вратата мълчи.
Върху белият лист, пише черна писалка,
а тревоги кълват в мойте тъмни очи.

Милиони въпроса се разбиват в стените.
Колко дълго ще мога в този шах да стоя?
Защо през деня, разговарям с звездите
и защо мисълта, ми открадна съня?

Черни гарвани грачат сякаш казват ми нещо.
Где са пойните птички?...Лабиринт, тъмнина....
Неизвестност, здравей! Само теб днес усещам.
Изкрещях от уплаха, а се чу: До кога?...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дано утре е на късмет!
    Ако не - смени града
  • Първо този стих прочетох,толкова ме впечатли ритъма му,усетих,че несъзнателно тактувам и после отворих страницата ти.....За твоите думи-просто нямам думи!Прекрасно!
  • Завъртяха ме емоциите в думите ти, Валентин. Силно перо!
Предложения
: ??:??