В по-забутана нива не съм се намирал.
Телефонът мълчи, сякаш няма сигнал,
но надеждата казват, последна умира,
а часовникът сякаш, конкретно е спрял.
В килията малка, сърцето ритмува,
а очите във нета, търсят бели следи.
Като лодка на суша сега съществувам
и не смея дори да си раждам мечти.
Пожелания имам за успехи, не малко,
но какво да ги правя? Вратата мълчи.
Върху белият лист, пише черна писалка,
а тревоги кълват в мойте тъмни очи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация