Patrizzia (Надежда Ангелова)
2114 18348
3 нояб. 2021 г., 11:17  

Луди сме и си го знаем 

  Поэзия » Философская
198 0 5

Луди сме и си го знаем,
но си свиркаме и в здрача
спомени, ако заплачат,
искат кърпичка назаем.

Остарях и побеляла
е косата, но без драма.
Глава има, памет няма,
някъде е отлетяла.

Времената – пази Боже,
хора – вълци и хиени.
А на тебе и на мене,
никой нищичко не може.

Че съдбата казват сбира,
луди, но не ги разделя.
Аз съм сляпата неделя,
ти Михал си – на баира.

Ориста една и съща,
заедно и плач и в песен,
крачим в пътя си нелесен.
И небето ни е къща.

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наде, побеляла, луда, но винаги истинска!
  • Не е лесно да си жив... Но човек всичко може да преживее. Няма избор, ако иска да оцелее.
  • Късно ми е да се променям, момичета, а и не съм само аз, като гледам. Пепи:
    "— Е, знам ли… За Великден Гюро си капа купува, та трябва да е имал глава. "
  • "Имаше ли юнак Гюро глава, нямаше ли?"
    😅
  • "Глава има, памет няма,
    някъде е отлетяла." колко познато
Предложения
: ??:??