3 нояб. 2021 г., 11:17  

Луди сме и си го знаем

462 0 5

Луди сме и си го знаем,
но си свиркаме и в здрача
спомени, ако заплачат,
искат кърпичка назаем.

Остарях и побеляла
е косата, но без драма.
Глава има, памет няма,
някъде е отлетяла.

Времената – пази Боже,
хора – вълци и хиени.
А на тебе и на мене,
никой нищичко не може.

Че съдбата казват сбира,
луди, но не ги разделя.
Аз съм сляпата неделя,
ти Михал си – на баира.

Ориста една и съща,
заедно и плач и в песен,
крачим в пътя си нелесен.
И небето ни е къща.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наде, побеляла, луда, но винаги истинска!
  • Не е лесно да си жив... Но човек всичко може да преживее. Няма избор, ако иска да оцелее.
  • Късно ми е да се променям, момичета, а и не съм само аз, като гледам. Пепи:
    "— Е, знам ли… За Великден Гюро си капа купува, та трябва да е имал глава. "
  • "Имаше ли юнак Гюро глава, нямаше ли?"
    😅
  • "Глава има, памет няма,
    някъде е отлетяла." колко познато

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...