Луди сме и си го знаем
Луди сме и си го знаем,
но си свиркаме и в здрача
спомени, ако заплачат,
искат кърпичка назаем.
Остарях и побеляла
е косата, но без драма.
Глава има, памет няма,
някъде е отлетяла.
Времената – пази Боже,
хора – вълци и хиени.
А на тебе и на мене,
никой нищичко не може.
Че съдбата казват сбира,
луди, но не ги разделя.
Аз съм сляпата неделя,
ти Михал си – на баира.
Ориста една и съща,
заедно и плач и в песен,
крачим в пътя си нелесен.
И небето ни е къща.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
