Увисна вечерта - въздушна детелина,
върху клона гол на залеза запален,
хлъзва чевръстата си сянка, като глина,
в гаванките горещи на мойте длани.
Ноември е - смарагдово дърво
на този жълт пейзаж, до алено,
с клони, като самодивско хоро,
огньове в короната запалило...
От топлината сърцето оживява,
лудува с такта на мелодична песен.
Ще слязат във очите дъждовете,
щом вятърът пак засвири - есенно. ...