M1234567891 (Миночка Митева)
432 13146
Nov 9, 2011, 8:56 PM

Лумналите пламъци 

  Poetry
1001 0 16

Увисна вечерта - въздушна детелина,

върху клона гол на залеза запален,

хлъзва чевръстата си сянка, като глина,

в гаванките горещи на мойте длани.

 

Ноември е - смарагдово дърво

на този жълт пейзаж, до алено,

с клони, като самодивско хоро,

огньове в короната запалило...

 

От топлината сърцето оживява,

лудува с такта на  мелодична песен.

Ще слязат във очите  дъждовете,

щом вятърът пак  засвири - есенно.

 

В светлината на ноември се завръщам

жадна, като пропукана земя.

Попива в мене, като  капка ме поглъща -

тази ненагледна красота.

 

Увисва вечерта - въздушна детелина

върху клона гол на залеза запален.

За да живея, трябва да се връщам

на ноември в лумналите пламъци!

© Миночка Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??