M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
9.11.2011 г., 20:56 ч.

Лумналите пламъци 

  Поезия
1008 0 16

Увисна вечерта - въздушна детелина,

върху клона гол на залеза запален,

хлъзва чевръстата си сянка, като глина,

в гаванките горещи на мойте длани.

 

Ноември е - смарагдово дърво

на този жълт пейзаж, до алено,

с клони, като самодивско хоро,

огньове в короната запалило...

 

От топлината сърцето оживява,

лудува с такта на  мелодична песен.

Ще слязат във очите  дъждовете,

щом вятърът пак  засвири - есенно.

 

В светлината на ноември се завръщам

жадна, като пропукана земя.

Попива в мене, като  капка ме поглъща -

тази ненагледна красота.

 

Увисва вечерта - въздушна детелина

върху клона гол на залеза запален.

За да живея, трябва да се връщам

на ноември в лумналите пламъци!

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??