M1234567891 (Миночка Митева)
418 12731
7 сент. 2011 г., 15:53

Луна 

  Поэзия
460 0 2

Въздиша нежно и намигва

през облаците - като жена,

заситила плътта си жадна

от прилива на любовта.

 

Нощта във нея се оглежда

с вълшебна - палава игра,

в приказни градини подрежда

алеи от човешка красота.

 

От пурпурния трон сред звездите

с разпилени огнени коси,

вмъква се на хората в мечтите -

останали будни до зори.

 

Пътува тя...

Сенките поглъща с нежност,

в която хиляди слънца -

очи на влюбени поглеждат

и чезнат в утринна роса.

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??