Луна

7 сент. 2011 г., 15:53

Поэзия

539 0 2

Въздиша нежно и намигва
през облаците - като жена,
заситила плътта си жадна
от прилива на любовта.
Нощта във нея се оглежда
с вълшебна - палава игра,
в приказни градини подрежда
алеи от човешка красота.
От пурпурния трон сред звездите
с разпилени огнени коси,
вмъква се на хората в мечтите -
останали будни до зори. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Луна

Искате да прочетете повече?

Предложения