Луна
Въздиша нежно и намигва
през облаците - като жена,
заситила плътта си жадна
от прилива на любовта.
Нощта във нея се оглежда
с вълшебна - палава игра,
в приказни градини подрежда
алеи от човешка красота.
От пурпурния трон сред звездите
с разпилени огнени коси,
вмъква се на хората в мечтите -
останали будни до зори.
Пътува тя...
Сенките поглъща с нежност,
в която хиляди слънца -
очи на влюбени поглеждат
и чезнат в утринна роса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
