Луна

Sep 7, 2011, 3:53 PM

Poetry

547 0 2

Въздиша нежно и намигва
през облаците - като жена,
заситила плътта си жадна
от прилива на любовта.
Нощта във нея се оглежда
с вълшебна - палава игра,
в приказни градини подрежда
алеи от човешка красота.
От пурпурния трон сред звездите
с разпилени огнени коси,
вмъква се на хората в мечтите -
останали будни до зори. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Луна

Want to read more?

Random works