Луната ми

15 дек. 2011 г., 11:32

Поэзия » Другая

573 0 2

Луната ми е щит, направен от сребро -

предпазва ме от идващия ден;

обрамчена от тъничко стъкло,

в прозореца ми гледа и през мен....

Разказва приказки и тихи притчи

за минали и недотам

истории

и иска да съм будна,

да я погълна цяла със сърцето си,

или да ù го дам,

да го изтръгна.

Луната ми е плюшено мече,

което гушкам, докато заспя...

Или ме пази във кошмарите, за да не плача -

палачът

на безплътния ми аз...

Хипноза във среднощен час.

Луната ми е може би приятел,

но някак страх ме е да ù обърна гръб;

повърхността ù е на сенките ваятел,

ала понякога напомня сърп.