Леона (Елена Леонова)
45 47
15.12.2011 г., 11:32 ч.

Луната ми 

  Поезия » Друга
571 0 2

 

Луната ми е щит, направен от сребро -

предпазва ме от идващия ден;

обрамчена от тъничко стъкло,

в прозореца ми гледа и през мен....

                         Разказва приказки и тихи притчи

                         за минали и недотам

истории

и иска да съм будна,

да я погълна цяла със сърцето си,

или да ù го дам,

да го изтръгна.

 

            Луната ми е плюшено мече,

което гушкам, докато заспя...

Или ме пази във кошмарите, за да не плача -

палачът

на безплътния ми аз...

Хипноза във среднощен час.

 

Луната ми е може би приятел,

но някак страх ме е да ù обърна гръб;

повърхността  ù е на сенките ваятел,

ала понякога напомня сърп.

 

© Елена Леонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??