Луната ми
Луната ми е щит, направен от сребро -
предпазва ме от идващия ден;
обрамчена от тъничко стъкло,
в прозореца ми гледа и през мен....
Разказва приказки и тихи притчи
за минали и недотам
истории
и иска да съм будна,
да я погълна цяла със сърцето си,
или да ù го дам,
да го изтръгна.
Луната ми е плюшено мече,
което гушкам, докато заспя...
Или ме пази във кошмарите, за да не плача -
палачът
на безплътния ми аз...
Хипноза във среднощен час.
Луната ми е може би приятел,
но някак страх ме е да ù обърна гръб;
повърхността ù е на сенките ваятел,
ала понякога напомня сърп.
© Елена Леонова All rights reserved.
