5 дек. 2020 г., 10:56

Лунно сърце 

  Поэзия
511 0 5

Опаковах сърцето си. Да не може да диша.

Да не търси звезди в декемврийската киша.

Твърде много боля ме и обича без мяра.

Не, не искам ни миг лудостта да повтаря.

Затова го заших в извехтяла торбица

и със жест на досада подарих го на птица.

Сега, лунно сърце, нейде Горе се рееш.

 Всяка нощ, щом заспя, във прозореца грееш.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??