5.12.2020 г., 10:56 ч.

Лунно сърце 

  Поезия
525 0 5

Опаковах сърцето си. Да не може да диша.

Да не търси звезди в декемврийската киша.

Твърде много боля ме и обича без мяра.

Не, не искам ни миг лудостта да повтаря.

Затова го заших в извехтяла торбица

и със жест на досада подарих го на птица.

Сега, лунно сърце, нейде Горе се рееш.

 Всяка нощ, щом заспя, във прозореца грееш.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??