29 апр. 2008 г., 22:22
Имаше едно безвремие,
в което се учехме на прошка.
Имаше едно безвремие,
в което се учихме да забравим.
Учихме се на вяра в себе си,
учихме се да помним...
Но паметта се изтърка,
премина през облаци
от забравени грешки,
посърна и после потъна.
Някога, някъде бяхме заедно.
Душите ни търсеха пристан. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация