13 янв. 2009 г., 18:28

Лято със скреж

1.1K 0 3

В  дерзание, в безумна страст,

губех себе си, губех своето "аз"...

Прегърнах снежни лавини,

прашинки дори неуловими...

И потънах в летен кипеж,

в едно лято със скреж...

Омагьосана от небесните звезди,

измислих си нови мечти,

а в мен гласът ми говореше:

- Кажи ми, кажи, за това ли се бореше?

Погубена, от любов ли изгубена,

превърнах се аз в непозната,

на себе си, на мен самата...

В лутане безспир, със замъглени очи,

търсехме от любовта си жарта,

но не видяхме измръзналите си, отдалечени души,

които крещяха ни: "Вие сами убихте любовта!"

Минаваха дни, седмици, месеци,

снежна искрица заваля.

Не знаем как и кога, но пътя показа ни тя...

Разделихме телата уморени,

оставихме на времето да тества душите ни, така наранени,

и всеки от нас без път и посока,

да научи, сам за себе си, на живота урока...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина всеки сам за себе си учи на живота урока.С времето. За сега е важно да продължаваш да живееш и пишеш, а римите-или техниката ще дойдат с опита.Имаш страхотно цветно мислене!
  • Тъжно,но имам чуството,че в повечето си произведения олицетворяваш собственото си разочарование от любовта!Надявам се,че не е така!Успех!
  • Привет, Полина! Този твой стих ме върна във ремето, когато аз пишех такива неща. Все едно чета мое стихотворение отпреди 15 години. Много емоция, гръмки фрази... Човек неминуемо преминава през тази фаза на поезията, навярно... Моят съвет към теб е - чети повече стихове. Бих ти препоръчала Елишка, Бисерче, Kalatea, Незабравима, Voda. Има и други, разбира се, но в момента не мога точно да се сетя как им бяха никовете. Стреми се да намериш своя стил и се пази от клишетата. Сигурна съм, че някой ден ще пишеш чудесно.
    Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...