Лято със скреж
В дерзание, в безумна страст,
губех себе си, губех своето "аз"...
Прегърнах снежни лавини,
прашинки дори неуловими...
И потънах в летен кипеж,
в едно лято със скреж...
Омагьосана от небесните звезди,
измислих си нови мечти,
а в мен гласът ми говореше:
- Кажи ми, кажи, за това ли се бореше?
Погубена, от любов ли изгубена,
превърнах се аз в непозната,
на себе си, на мен самата...
В лутане безспир, със замъглени очи,
търсехме от любовта си жарта,
но не видяхме измръзналите си, отдалечени души,
които крещяха ни: "Вие сами убихте любовта!"
Минаваха дни, седмици, месеци,
снежна искрица заваля.
Не знаем как и кога, но пътя показа ни тя...
Разделихме телата уморени,
оставихме на времето да тества душите ни, така наранени,
и всеки от нас без път и посока,
да научи, сам за себе си, на живота урока...!
© Полина All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Наистина всеки сам за себе си учи на живота урока.С времето. За сега е важно да продължаваш да живееш и пишеш, а римите-или техниката ще дойдат с опита.Имаш страхотно цветно мислене!
-
Тъжно,но имам чуството,че в повечето си произведения олицетворяваш собственото си разочарование от любовта!Надявам се,че не е така!Успех!
-
Привет, Полина! Този твой стих ме върна във ремето, когато аз пишех такива неща. Все едно чета мое стихотворение отпреди 15 години. Много емоция, гръмки фрази... Човек неминуемо преминава през тази фаза на поезията, навярно... Моят съвет към теб е - чети повече стихове. Бих ти препоръчала Елишка, Бисерче, Kalatea, Незабравима, Voda. Има и други, разбира се, но в момента не мога точно да се сетя как им бяха никовете. Стреми се да намериш своя стил и се пази от клишетата. Сигурна съм, че някой ден ще пишеш чудесно.
Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
