Лято със скреж
В дерзание, в безумна страст,
губех себе си, губех своето "аз"...
Прегърнах снежни лавини,
прашинки дори неуловими...
И потънах в летен кипеж,
в едно лято със скреж...
Омагьосана от небесните звезди,
измислих си нови мечти,
а в мен гласът ми говореше:
- Кажи ми, кажи, за това ли се бореше?
Погубена, от любов ли изгубена,
превърнах се аз в непозната,
на себе си, на мен самата...
В лутане безспир, със замъглени очи,
търсехме от любовта си жарта,
но не видяхме измръзналите си, отдалечени души,
които крещяха ни: "Вие сами убихте любовта!"
Минаваха дни, седмици, месеци,
снежна искрица заваля.
Не знаем как и кога, но пътя показа ни тя...
Разделихме телата уморени,
оставихме на времето да тества душите ни, така наранени,
и всеки от нас без път и посока,
да научи, сам за себе си, на живота урока...!
© Полина All rights reserved.
