27 авг. 2007 г., 10:58

Лятото преваля...

680 0 4

Лятото превалва -
към своя край клони.
Есента в първи багри овалва
щедро още зелените листа.

Топли лъчи
сърцето обгръщат,
свидни очи
в себе си закътало.

Ситен дъжд
небето рони.
Сякаш изведнъж
вятър облаче догони.

Птичка пъстра,
под стряха сгушена
пее тъжна
песен. До завръщане...

Разлюбена двойка,
от перон разделена -
в различни посоки
всеки нов път поел е...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, момичета, посветих го вчера с много обич на малката ми Алекс
  • Усещат се някаква приятна тъга и носталгия...Много хубав стих!
  • Много хубаво!
    Мисля, че за първи път те чета..
    Упсех!
  • Ех, че носталгично към лятото и към другите неща от живота, но може би идва нещо по добро! С обич.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...