Лятото превалва -
към своя край клони.
Есента в първи багри овалва
щедро още зелените листа.
Топли лъчи
сърцето обгръщат,
свидни очи
в себе си закътало.
Ситен дъжд
небето рони.
Сякаш изведнъж
вятър облаче догони.
Птичка пъстра,
под стряха сгушена
пее тъжна
песен. До завръщане...
Разлюбена двойка,
от перон разделена -
в различни посоки
всеки нов път поел е...
© Нели Илиева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
